Тъмната горичка

Тази вечер имах среща с едно момиче,което от пръв поглед привлече вниманието ми.
Тя не беше като мен!Не беше вампир а човек...
Чудих се дали ще се здаржа да не испия кравта й.
Но си обещах че ще се владея тази вечер.
Бяхме се разбрали че ще се срещен в гората.Аз бях първи на мястото.
Чаках я с часове а нея я нямаше.
След извесно време чух шум от храстите,развих бързите си рефлекси и забелязах че е тя..Беше закасняла но беше ТУК а това ме изпълваше с голяма радост.
-Здравей Елена закъсня..Къде беше красавице?

Беше много тъмно а мен ме беше страх да върва между гъстите гори.
Бързах много бързо и накрая стигнах до Деймън.
-Съжелявам за закъснението но имах неотложна работа с една дума-семейството ми по-на кратко-брат ми.
Той се забърква в големи бели а аз правя всичко възможно да го измъкна...
Но чвсно казано нямам много време,трябва да се прибирам и затова дойдох набързо.-под тези думи може да се каже че криех дълбоко в себе си че ме е страх малко от този чаровник Деймън,защото все пак той си беше вампир а аз чове..
Седнахме на един камък до едно дърво и започнахме да се опознаваме..
-Е Деймън ти от скоро ли си в Мистик Фолс ?-попитах аз с усмивка на лицето.

Незнаех как да отговоря на въпроса на Елена,просто,защото неисках да разбере цялото ми лошо минало.
-Ами да.Попринцип семейството ми е живяло още от основаването на града но аз много патувах и чак сега се застоях наоколо.-отвърнах и аз и се надявах да не отваряме тази тема повече.
-Елена знаешли..незнам но мисля че те познавам от цяла вечност..Очите ти са толкова пленяващи а усните ти...-в този момент се приближих към нея и я целунах страсно.

След целувката на Деймън витаех в небесата...
Незнаех какво да кажа освен че трябва да тръгвам,
защото беше станало много късно и блиските ми щяха да се притесняват.
Взех си довиждане с Деймън и побягнах към дома си...

Елена изчезна така бързо та дори неможах да и кажа едно довиждане..
Но бях обеден че и тя ме харесва както аз нея-в това нямаше съмнение!
След това се прибрах с черовна усмивка в дома си,а красивият поглед на Елена беше запечатан в моето съзнание..Единственото нещо за,което мислех беше задавания от мен въпрос:Кога ще я видя отново?...